Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Една жена захванала да прави пролетно почистване и пратила мъжа си да изтупа килима. Отива след време да го провери и какво да види - човека хванал тупалката и едва-едва пляска с нея по килима.
- Какво правиш бе, удряй по-силно! - скарала му се тя.
- Не става, знаеш ли какъв прахоляк се вдига като ударя силно...