Сряда, 18 ноември 2026 | Смолян Облачно 5°
Журналист взема интервю от възрастен папуас: - Винаги съм се чудел, как събирате кокосови орехи, след като палмите са толкова високи? - Ами, ние не ги събираме... вятърът духа и те сами си падат... - А, ако няма вятър? - Ако няма вятър, значи реколтата е лоша...
Разни 3,415 прегледа
Следващ →

Още вицове

Срещат се двама приятели. - На къде? - Търся сина си. По улиците го няма, и в интернет клубовете, и в кафенетата... - Може да се е отбил в училище. Ще местят зоологическа градина. Решили със самолет. Качили всичките животни, настанили ги и след 2 часа всички животни заспали. Само орела бил буден и почнал да се клати като във ритам... Сабудил се лъва: - К’во праиш бе? Орелът отговаря. - Ебавам се! Лъва: - Тогава и аз ще се ебавам. Почнал и лъвът да се клати. След малко се буди хипопотама: - Кфо прайте бе? - Ебаваме се! - Тогава и аз ще се ебавам - казал хипопотамът и започнал и той. Буди се Слона: - Кфо прайте бе? - Ебаваме се! - Тогава и аз ще се ебавам ... След 2 мин ебавки самолета се чупи и животните политат към земята. Орелат обаче разперил криле и полетял и казал: - Като не можете да летите, що се ебавате! Урок по анатомия в училище. Учителката обяснява на децата: - Ученици, започваме да изучаваме интересен предмет. Това е свързано с факта, че скоро в нашия клас момчетата ще започнат да се интересуват от момичета и обратно - момичетата ще започнат да се интересуват от момчета. Иванчо вдига ръка: - Госпожо, госпожо! А тези които вече са правили секс, може ли да ходят да играят футбол? Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: - Не издържам, ще се пусна! - Трай, бе! Ще ни видят! - Е, дай поне конят да пусна! Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…