Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
Познал я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- МуУааахахахахаха аз не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Муаааахахахахах а аз съм кондуктора!
Учителката казала на децата:
- Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно".
На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
- Кажи ти Райне.
Райна започва:
- Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
- Седни Райне, отличен. Кажи ти Марийке.
Марийка започва:
- Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
- Отлично, Марийке, седни си.
Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата.
Иванчо започва:
- Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник Financial times. Но баба не знае английски. Очевидно е срала.