Живяли двама братя-мафиоти. И двамата участвали в престъпления. Но накрая единия го убили. Когато подготвяли опелото останалия жив брат поискал в църквата да кажат за брат му:
"Той беше светец"
Отговорили му, че това е невъзможно. Тогава брата извадил една пачка и казал, че ги дарява на църквата. Тогава му обещали, че желанието му ще бъде изпълнено.
На следващия ден на панахидата било казано:
" Този човек беше човек на дявола. Мамеше всички, включително жена си. Грабежите и убийствата бяха в кръвта му. Но в сравнение със своя брат, ТОЙ БЕШЕ СВЕТЕЦ".
Кралят обявил достойна награда: който се справи със страшната ламя и за доказателство му донесе двата й предни зъба, той ще получи за награда половината кралство и принцесата за жена.
Отново се заредили върволици от принцове и герои, отново никой не могъл да надвие ламята...
Тогава се появил, от далечно, далечно царство, хитър селски момък. Той постъпил доста рационално - издебнал ламята да заспи дълбоко и й измъкнал двата предни зъба... Занесъл ги на краля и разбира се, веднага получил половината кралство и ръката на принцесата.
И такаааа, вечерта новоизлюпеният принц и принцесата си легнали в своята спалня. И изведнъж - чук-чук! Някой потропал на вратата.
- Кой чука? - попитал момъкът.
- А ШЕ ТИ КЕАМ КОЙ ШУКА, А ШЕ ТИ КАЕМ КОЙ ШУКА, ТИ ШАМО ОТФОРИ ВРАТАТА, А ШЕ ТИ КАЕМ КОЙ ШУКА!