Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Разкъсана облачност 7°
Жега. - Пешо, искаш ли една ледена биричка? - И питаш?! - Не питам, гавря се...
Пиянски 2,478 прегледа
Следващ →

Още вицове

Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката… Малко момченце се разхождало с майка си в парка и гледа как две кучета се гонят и си играят. - Мамо, какво правят тези кучета? - попитало. - Едното гони другото да му каже нещо на ухото - отвърнала майка му. След два дни момчето се прибрало от училище в къщи и още от вратата викнало: - Мамо, мамо, днес пак видях онези двете кучета! Едното гонеше другото да му каже нещо на ухото, гони го, гони го и като не можа да го стигне, извади едно червено моливче и го написа на дупето му... Един поканил една дама на кино. След филма я изпратил до тях и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." Но той нищо не казал и си тръгнал. На следващия ден я поканил на театър, и пак я изпратил, и пак казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. А тя пак си помислила: "Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас." И пак той нищо не казал и си тръгнал. Следващия път я завел на ресторант, и пак я изпратил и казал: - Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб. Тя не се сдържала и го попитала: - Прощавай, но да не си случайно импотентен? А той: - Не, аз съм интелектуалец. По-добре три дни да почакам, отколкото три часа да те навивам! Иванчо и Марийка на купон у тяхен приятел.Ядене,пиене,танци,шоу.Иванчо зацапал малко свещите,но не изпуска Марийка от око,щото знае колко много я хапят гащите.Да,ама не!По едно време стопанина и Мимито изчезнали някъде.След 30-тина минутки двамата се връщат.Иванчо пита: Къде изчезна бе,муци? Заболя ме главата и домакина ми даде някакви капки от домашната аптечка. Мина ми главоболието.. К’во няма да ти мине,като гледам,че домакина даже не си е дръпнал ципа на аптечката.. Човек не може да живее без сърце, без черен дроб, без бъбреци...Затова пък без мозък спокойно живеят цели поколения!