Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява:
- Онзи кратер вляво от мен виждате ли го?
- Да.
- Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно?
- Да.
- Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?
- Да.
- Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?
Редник Иванов:
- Разрешете да запитам.
- Казвай, Иванов!
- Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?
- Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!