На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”. Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал: -Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас? -Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската. Минали не минали 10 минути и Иванчо пак: -Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите? -Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си. На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала: Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила: -Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.