Беден студент горчиво плаче на трамвайната спирка. Към него се приближава бабка.
- Синко, защо плачеш?
- Загубих си трамвайния билет.
- Ето, вземи моя, недей да плачеш.
- Не - ридае студентът - в моя билет беше завита закуската ми.
Срещат се двама старци и единия пита другия.
- Как си наборе добре ли е караш?
- Ми не е много на добре наборе не гледаш ли заприличал съм на стенен часовник.
- Па кво е тва определение бе човече, що пък на стенен часовник не те разбирам?
- Ми много просто, нагоре вече съм ку-ку, а надолу махало!