Две жени се разправяли:
- Моят като го знам... Пак ще ми се прибере кьоркитюк...
- О-о-о-о-о! Аз моя го отучих и сега не близва ама грам.
- И как ма муцка?
- Как ли? Ами вървя си по улицата и намирам една премазана котка. Вземах я и си отивам в дома. Напълних една кофа с ракия и "удавих" котето вътре. После излязох на пазар. Връщам се след време и к’во да видя? Нашият погнусен от гледката се зарече и до ден днешен не е близвал.
Другата решила и тя да направи така. Всичко по "упътване", прибира се и какво да види? Нейният мил супруг на колене и усуква котката и:
- Моля ти се котенце! Пусни поне още сто грама...
Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.
Ричард Бах (Едно)