Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Блондинка отива в библиотеката и с радостно настроение казва: Здрасти! Тука съм за да видя доктора!. Със строг, но тих глас, библиотекарят казва: Госпожо, това е библиотека. Блондинката казва с тих глас: Ох извинявайте! И прошепва: Аз съм тук, да видя доктора!
Любими Герои 4,282 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пътували мъж и жена във влака със сина си и негов приятел. Гробна тишина и изведнъж мъжът се хваща за шията, опулва очи и започва да се задушава, гърчейки се на пода. - Кххх... кккххх... Жената се разридава бурно и започва да си скубе косите, а мъжа с доволна физиономия си сяда обратно на мястото. Другото момче се позачудило, но когато това се повторило още няколко пъти решило да пита сина какво им става на техните. - А, споко, нищо им няма... Сестра ми се обеси миналата седмица и тате още бъзика мама... Син пита баща си. - Тате дай 20 лв. да ида с гаджето на дискотека. Бащата му дава, но след един месец след като този случай се повтарял често бащата отговаря. - Ето ти 3 лв. и кажи че не си ме намерил. Някакъв мъж бил толкова слаб, че му се налагало да носи в джобовете си камъни, за да не го отнесе вятърът. Най-накрая мъжът не издържал и отишъл на лекар. - Правите ли го често с жена си? - попитал докторът. - По няколко пъти на ден. - А с други жени сношавате ли се? - Ами... имам там няколко съседки и няколко колежки в работата. - И каква е честотата на тези актове? - Пак по няколко пъти на ден с всяка от тях. - Е, как тогава няма да сте слаб! На подобен режим не би издържал и супермен като Рамбо - констатирал лекарят. - Така ли? - изненадал се мъжът. - А аз мислех, че слабея от онанизма! Ново постижение на науката: кръстоска между диня и хлебарка. Сега като разрежеш динята, семките сами се разбягват. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!