- Чу ли, че Ейяфятлайокутъл се е събудил?
- А ти сигурен ли си, че не е Хванадалсхнукюр?
- Разбира се, Хванадалсхнукюр е около самия Рьойвархьопън, а
Ейяфятлайокутъл е близо до Бьортън Гунльойсон, ако пътуваш по посока на Вахтнайокутъл.
- Слава богу, защото имам роднини в в Хапнарфьордюр!
Ако сте прочели без да сричате този диалог - значи сте исландец.
София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...