- Иванчо, защо те нямаше три дни на училище?
- Госпожо, дядо почина и аз от мъка…
- Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона?
- А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!