Събота, 10 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 13°
Надписи на тениски Най-накрая съм на 18 и по закон мога да правя това, което правя откакто станах на 15. Една картинка струва колкото 1000 думи, но използва 1000 пъти повече памет. Съпругът ми и аз се разведохме поради религиозни различия - той се мислеше за Бог, а аз не. (Отпред) Не може да ме купите - (Отзад) Но може да ме наемете. Мъжете и жените са от Земята - свиквайте с това. Жената се нуждае от четири животни през живота са - норка на гърба си, ягуар в гаража, тигър в леглото и магаре да плаща за всичко това. Животът е несигурен - яжте първо десерта. Мразя всички, а ти си следващия. Запомни името ми - по-късно ще го крещиш. Защо хората, които не знаят нищо, винаги си отварят устите? Не ме предизвиквай. Няма да спечелиш. Имате право да запазите мълчание, затова моля ви МЛЪКНЕТЕ! Аз съм едно от онези лоши неща, които се случват на добрите хора Как ще ми липсваш, ако не си отидеш?
Разни 2,289 прегледа
Следващ →

Още вицове

По време на студената война, агент на ЦРУ е на шпионска мисия в Москва. Знае идеално руски, познава до съвършенство руската култура и обичаи. Задачата му е да се запознае със съветски младежи и да се внедри в комсомолските структури. Първата вечер влиза в близкото барче, поръчва си квас, завързва разговор с младежите, започва да рецитира Пушкин на перфектен руски, всички му казват браво но след малко си тръгват. Остават само той и барманът: - Ти не може да си руснак. - Как така? - Ами така! На другата вечер американецът влиза в ресторант по време на танцова забава. Кани момиче, тацува валс, танго, после казачок, но след малко всички си тръгват. Остават само той и барманът: - Ти не може да си руснак. - Как така? - Ами просто няма руснаци-негри. Защо циганите не играят шах? Страх ги е да не им вземат коня. Един разказва на приятел: - Вървя си аз една нощ пиян по улицата, и не виждам аз канализационна шахта без решетка и падам в нея. - На дълбоко ли? - До кръста. - Е, не е страшно. - Да бе, с главата надолу паднах. В килията затворник разказва на съкафезника: - Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката… Звъни телефонът. - Ало, Енергото ли е? Не, ВиК. Нищо... и на вас да ви … майката!