Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 5°
Върви си червената шапчица из гората доста оскъдно облечена. Среща вълка на една пътечка: -Червена шапчице, знаеш ли, че могат да ти се случат доста неприятни неща, както си тръгнала така из гората? -Знам - казала червената шапчица, намигайки му многозначително. -Добре тогава !- казал вълкът и й счупил крака.
Животни 3,962 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Ало, здравейте, може ли да си поръчам пътечка? - Колко грама? - Ама не говоря ли със залата за боулинг?... По време на класна работа в училище учителката казва: - Струва ми се, че чувам някакви шушукания... Иванчо тихо се обажда: - И аз съм така, но се лекувам... Лекция в университета. Професорът: - А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов! - Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е... Професорът: - Чудесно, Иванов! Петров... - Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е... Професорът: - Добре, Петров! Колев... - Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва... Срещнали се четирима психиатри. Един от тях казал: - Хората идват при нас със страховете и притесненията си, а когато ние имаме проблем, няма с кого да поговорим. Друг казал: - Защо сега не споделим какво ни измъчва? Всички се съгласили. Първият психиатър казал: - Аз имам неконтолируемо желание да убия пациентите си! Вторият казал: - Обичам скъпите неща и често лъжа пациентите си с парите! Третият казал: - А аз съм се забъркал с наркотици и понякога дори карам пациентите си да ги продават вместо мен! Четвъртият психиатър признал: - Аз пък не мога да пазя тайна… Шофьори на автобус седят в гаража и пият в памет на загинал колега: - Да, добър човек беше, когато го помолиш винаги взимаше нощна смяна. - И ако се наложеше и допълнителни часове взимаше. - Да, бе, и пари на заем даваше винаги. - Да, и хубаво умря, докато спеше, а не като останалите 42-ма пътници.