Един адвокат трябвало да защитава в съда арменец. Той трябвало да докаже, че арменецът не е имал отношения с известна жена. И адвокатът много добре се справял с задачата си до онзи момент, когато в залата на съда не довели детето на жената.
Детето поразително приличало на арменеца.
Адвокатът се смутил от приликата, но направил усилия над себе си и казал:
- Господа съдии, приликата още нищо не доказва. Човек с човек си прилича. И аз имам едно дете, което поразително прилича на един мой комшия…
Червената шапчица отива на гости при баба си. Както си вървяла и хоп една вълча глава се подава от храстите. Отминала тя и нищо.
- Вълчо няма ли да ме питаш къде отвам?
- Къде отиваш?
- При баба. ....а няма ли да ме питаш какво нося?
- А какво носиш?
- Пита и мед.
А вълкът пита:
- А тоалетна хартия носиш ли?