Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете.
Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала:
- Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата!
На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката.
Полицаят погледнал бележката и побеснял.
- Как може такова малко момче да се занимава с такива работи?
Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика:
- Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи!
Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката.
След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете.
Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал.
Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката.
Дяволът, смеейки се му отговорил:
- Не знам, не мога да чета.
3 студенти при Св. Петър - от УНСС, от СУ и от ТУ.
Пита тоя от УНСС:
- От кой университет си?
- УНСС.
- Ти си бил в рая, сега отиваш в ада.
Пита тоя от СУ:
- От кой университет си?
- От СУ.
- Ти си бил в ада, отиваш в рая.
Пита нашия колега:
- От кой университет си?
- От ТУ.
Свети Петър пребледнява, започва да заеква, пада на колене пред нашия човек:
- Вие св. Инженер, отивате в ада, за да видите какво е рай!