Oтива Зоро при любовницата си и казва на коня си:
- Ти ще седиш тука и ще чакаш! Като се прибере мъжа й да скоча на теб и да избягам.
Качва се Зоро. Шибат се... По едно врме на врата се чука. Зоро скача от кревата, взима си гащите и се мята през прозореца. Любовницата отваря вратата и вижда коня на Зоро. Поглежда го учудено, а коня отговаря:
- Кажи на Зоро, че навън заваля и че ще го чакам във входа!
Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока:
- Може ли да вървя с вас?
- Да - казва мъжът.
За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор:
- А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище?
- Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.