Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш как чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.
а сега прочети през ред
Eвроизборите са нищо повeче от една партия на шах.
Имаме си пешка, Пешката Стоянов.
Имаме си цар, негово величество Сакскобурготски.
Имаме си и кон, верно малко луд, ама препуска нагоре надолу и винаги е в атака.
Имаме си и офицер, даже нещо повече, не офицер, а генерал.
И в крайна сметка Румен Овчаров е на топа.