Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Шефа:
- На работа ще играеш?!??! Изтривай играта веднага и повече да не съм те видял!
Служителят седи и мисли, решава да я изтрие - взима играта и я завлачва в кошчето.
Шефа:
- Ти съвсем за идиот ли ме мислиш? Трий и от кошчето..!