Доктор Иванов се запознал с известен писател. На сбогуване Иванов помолил писателя да му надпише последната си книга. Започнал писателят:
"Когато д-р Иванов лекува, в София болниците стават ненужни, със земята ги сриват..."
Иванов надничал през рамото на писателя и се усмихнал:
- Колко мило!
Но писателят продължил:
"...а вместо тях, гробища откриват"
Двама глухонеми се напили и на другия ден си разказват.
- Ти като се прибра късно твоята кара ли ти се?
- Ами, не.
- О, а моята като взе да ми се звери...
- И ти какво?
- Угасих лампата, няма да я слушам я.