Вицет — Смолян

Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен. Паулу Коелю (Алхимикът)

Разни 03.10.2017 2,362 прегледа

Следващ →

Още вицове

Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се... Симеон Кобурготски решил да направи жест - подарил половината от резиденциите си на децата. А другата половина на внуците... Учителката пита: - Иванчо, какво ти подари татко ти за рождения ден? - Четири прашки, госпожо! - Престани да се шегуваш, сериозно те питам! - Не се шегувам! Моя татко е единствения стъклар в квартала! Един ден служител на смесена фирма идва на работа с бинтована глава, като го обяснява с неудачно падане в банята. Колегите му се интересуват от подробностите: Колегата-американец: - Нали вече си си взел застраховката? Колегата-французин: - Е нямаше ли жена до тебе, да те хване? Българин-началник: - А ти какво търсиш в банята във вторник? На един циганин му умрял коня и той решил да го продаде. Подпрял го на една стена и почнал да го рекламира. Дошъл един купувач и почнал да се пазари с циганина. По едно време конят почнал да се свлича. Циганина го подпрял и вика: - Тпрууууууу! Не наиграло се бе!