Сряда, 18 ноември 2026 | Смолян Облачно 5°
"Виждате ли ме какво казвам" Учителка по география 125 СОУ
Бисери 4,615 прегледа
Следващ →

Още вицове

На Сърдитко Петко, празна му торбата... Angry Petko, empty sack! С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. Мичето пие, Мичето пуши, Мичето прави свирки... Защо пък ще каня още някой друг на рождения си ден?! - За да събудя интереса към музиката, купих на внука цигулка. Но нищо не излезе от това... - И при мен стана така, когато купих на тъщата куфар. - Отдавна не сме виждали такъв забележителен стрелец като вас! - хвали горският добър ловджия. - А някога стреляли ли сте без да улучите, господин докторе? - Да. Веднъж излекувах един милионер за две седмици.