Съществува цяла гама отенъци на сивото.
Има сиво преливащо в розово - на щастието,
сиво-бежов цвят - на земята,
сивосиньо, което жали за небето,
но има и едно сиво подобно на смола, на непрозрачна мазилка, задушаващо сиво, дори и когато е светлосиво.
Тази грозна сивина на облаците - сивина, която те кара да се съмняваш, че понякога е имало и хубави дни.
- Тате, хайде да купим куче!
- Не, сине.
- Тате, хайде де, нека да купим куче!
- Не, няма да купим куче.
- Тате, моля те, да купим куче!
- Не, Ким Лу Чен, не може да си позволим да ядем месо всеки ден.