Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 5°
Ученически изцепки:Когато си радостен си весел. Аз вече никога вече! Тихоокеанските океани. Ако ме препишеш. Веднъж, когато баба ми умря. Пишон(питон). Дъвчето(дъвката). Хуйот (койот).
Ученически 4,154 прегледа
Следващ →

Още вицове

В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал. - Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100! "Пиуууууууууу" - Няма пулс! - Дефибрилации! - Няма дефибрилатор. - Час на смъртта?! - Няма часовник... - А онзи на стената? - Няма батерии. - Нямате ли телефони?! - Нямаме желание да ги цапаме с кръв! - Аз... имам... телефон... - изпъшкал пострадалият. - Има пулс! - Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?! - Няма кардиограф, откъде го чуваш? - Нямаше лекарство за кръвно в аптеката - пищят ми ушите... - Няма ми... нищо... - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата и избягал. - Час на изписване? - Няма формуляр... Гърбавият се обадил на пелтека: - Намерил съм ти подходяща работа, суфльор в театъра. - П-пак л-ли ми с-се под-диграваш? - обидил се пелтекът и решил да си отмъсти. Звъни на гърбавия и му казва: - П-помниш ли к-как се сним-махме миналата годи-ина? Ел-ла си вземи с-снимката, ч-че не мога да с-си затво-оря албу-ума. Старост - когато от потребител на женската красота, се превърнеш в ценител на женската красота. Сутринта, след запой, мъж се събужда. Търси си палтото, но не може да го открие. Мислил, мислил къде може да го е забравил и се сетил, че може да е там, където е запивал вечерта. Отишъл, позвънял на вратата. Отворила му домакинята. - С какво мога да ви помогна? – Извинявайте много, но вчера бях тук на купон и си забравих палтото... – Вчера много хора бяха тук...кажете ми някаква мебел от вкъщи, за да се убедя, че наистина сте били тук. – Амиии...имате златна тоалетна чиния - казал мъжът. – Пешоо - викнала на мъжа си жената. - Ела да видиш кой ти е пикал в тромбона... Кума Лиса се разхождала из гората. Минавайки покрай един храст видяла две голееееееееми очи... - Здравей, Бухльо - казала Лиска. - Аз не съм Бухльо - отвърнал писклив глас от храстите. - А кой си тогава? - попитала Лиса. - Аз съм Мишката... - А защо са ти толкова големи очите? - учудила се лиса... - Амииии.... акам, акам...