Летят си животните в самолета, а папагалът скръстил крила и важно тропа. Минал заекът и го питал:
- Защо тропаш, бе?
- Щото съм отворен - казал папагалът.
- И аз съм отворен - казал заекът и той започнал да тропа.
Минала лисицата:
- Защо тропате, бе?
- Щото сме отворени.
И тя отворена, и тя взела да тропа. Минали вълкът, лъвът, жирафът и те отворени, и те тропат. Минал слонът и попитал:
- Абе, вие тука всичките, защо тропате, бе?
- Щото сме отворени - му отвърнали животните.
Слонът и той отворен, и той взел да тропа. Като се включил и слонът, подът на самолета не издържал и се продънил. Животните взели да падат от самолета. Настанала паника и се чули викове:
- Ааааааа...
Папагалът важно попитал:
- Що викате, бе?
- Щото не можем да летим.
- Е, тогава що се правите на отворени!
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129? - попитала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129? - отново попитала монахинята.
- Прости плътската ми слабост, сестро! - извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял:
"Давай напред и търси! Нагоре ще откриеш благоденствие!"Бизнес поука:
Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.