Четвъртък, 8 октомври 2026
Смолян
5°
5°
Баба Иванка поканила нейни две приятелки да пият по кафе. Когато те пристигнали при нея тя ги почерпила по кафе, но след като го изпили тя се сетила да ги почерпи по едно кафе. И така няколко пъти.След като двете и приятелки си тръгнали едната казала на другата:"Ей таз Иванка едно кафе не ни почерпи",а другата учудено отвърнала:"А-а коя беше тая Иванка" ?
Разни
2,137 прегледа
Следващ →
Още вицове
Еволюция на женските искания
-"какво си ми купил" с мазен глас и умивка, но неопределено (12-14г)
-"аиде да ми купиш нещо" с по-мазен глас и умивка, но неопределено (14-16г)
-"виж го какво е симпатично, аиде да ми го купиш " с още по-мазен глас и умивка, н вече определено (16-18г)
-"виж го какво е симпатично " с с максимално мазен глас и умивка, дискретно определено (18-20г)
-"виж го какво е симпатично, ама тук е много скъпо " с с максимално мазен глас и умивка, но леко загрижен вид, да се разбира: знай че трябва да ми го купиш, но аз те жаля да дадеш по малко пари (20г-)
- "как може да се сетиш за леля ми, майка ми( еди кое си същество от женски пол), но не за мене"- с бесен наранен глас, да се разбира знай че трябва да ми го купиш без значение колко струва и да се молиш да ти простя и се чувствай виновен трябва да ми купиш нещо дори без да си го искам: на всички възрасти
Фермер работи на полето, когато при него идва застраховатален агент. Предприемчивият младеж се хванал усилено да помага товаренето на тежки бали със слама на едно ремарке, като непрекъснато рекламирал преимуществата на застраховането.
Когато ремаркето било напълно натоварено, застрахователният агент попитал фермера:
- Готов ли сте да стане притежател на застрахователна полица?
- Не, - чистосърдечно си признава фермера, - но бихме могли да продължим нашата беседа.
един полицай звъни на друг:
- добър ден, извинете за безпокойството, това ли е номер 2-22-22?
- имате грешка, тук е номер 22-22-2
- извинете за безпокойството
- не се притеснявайте, телефона и без това звънеше
Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.
Едно малко детенце отива при майка си и казва:
- Мамо, едни човеци копят дупка.
- Не се казва човеци, а хора миличко - поправя го майка му.
След малко детето пак дотичало и казало:
- Мамо, един хор падна в дупката.
Еском Медия Груп ООД е медийна компания, създаваща и развиваща информационно съдържание за аудиторията в България. Нашата цел е да предоставяме актуални, достоверни и интересни новини, информация и медийно съдържание.
Еском общност:
© 2026 Еском Медия Груп ООД. Всички права запазени.