Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика:
-Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището.
Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички.
На другия ден ни спира една жена и ни казва:
-Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили!
Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Концерт, нова фолк певица. Излиза, пеее си песните, покланя се и иска да се прибира зад кулисите, но залата крещи:
- Още! Още!
Какво да прави, пее още една песен. Пак залата иска още, пак пее песен. Накрая казва:
- Господа, колко още. Не мога повече, уморих се.
Глас от залата:
- Докато се научиш!