През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист.
- Уважаеми - казва бедуинът - не ти ли е горещо?
- Не - отговаря мотоциклетистът - Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда.
- Наистина ли? - удивил се бедуинът и пришпорил камилата.
Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава:
- Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
Срещат се двама старци, които отдавна не се били виждали. Единия пита другия:
- Помниш ли, като млади се състезавахме кой ще се изпикае по-надалеч? Искаш ли да го направим?
- Хайде!
Отишли в храстите да се състезават. И единия казва:
- М-да, старост-нерадост! Напиках си обувките...
- Е, значи, ти победи.