Иванчо искал много да чука Марийка. Хванал я един ден той на тясно и я почнал.
- Марийке, дай ми само малко, само главичката ще вкарам.
Но майката на Марийка ги слушала и извикала:
- Не се лъжи, щерко, той е без рамене.
Дошло време да умира един човек. Решил да се помоли на Господ:
- Господи, нека да поживея още!
- Оше колко? - попитал Господ.
- Колкото са листата на това дърво.
- Много е.
- Тогава, колкото са ябълките на това дърво.
- Пак е много. Ще ти дам още толкова живот, колкото са ти приятелите.
- Но аз нямам приятели - казал тъжно човека и изтрил една сълза от бузата си.
"Да пием за приятелите, и да са повече, отколкото листата на дървото!!!"