Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Един циганин тръгнал на война.Попитал какво му трябва за войната.Отговорили му че му трябват патрони.Нали бил стар и чул бонбони отишъл и купил бонбони.
-Още какво ми трябва?-попитал циганина
-Още ти трябва една пушка.-казал един човек
Отново старостта му попречила да чуе вярно той чул чушка.Отишъл до магазина и купил чушка.
Пак попитал същото. Казали му че още му трябва палатка.Както винаги той чул патка.Отишъл и взел една патка от съседа.Когато войната дошла той зареждал с бонбони.Когато стреляли с пушки той стралял с чушка.А когато се криели впалатки той се криел под патки.