Имало едно време един цар. Той имал 3 дъщери. Дошло време да ги жени, но не знаел за кого.
Извикал първата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-красивия принц. Оженили се.
Извикал втората и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя пръчката и паднала при най-богатия принц. Оженили се.
Извикал третата и й казал:
- Дъще хвърли тая пръчка и кадето падне там ще се ожениш.
Хвърлила тя ама понеже била малко недагава с едната рака и пръчката паднала в средата на едно блато при една крастава жаба.
- Ех мама му стара такъв ми бил късмета - помислила си тя.
Ама нали знаете приказката - целуваш жабата и става принц.
Хванала тя жабата - целува - няма принц. Пак хваща, пак целува - няма принц. И почнала - целува, целува, целува... и на жабата по едно време й писнало и се обажда с човешки глас:
- Мацка, мацкаааа, много сам омагьосан ще трябва и да духаш малко...
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюбената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!