Заекът вижда на поляната вълка. Внимателно се показва от храста и плахо пита:
- Как си, Вълчо, почиваш ли си?
- А, не, попаднах в един капан.
- И какво си си проснал мръсната кожа насред гората, гад с гад?
Щирлиц си вървеше из берлинските улици, а всички погледи бяха вперени в него. Какво ли го издава, мислеше си той. Дали високото руско чело, дали сините му очи, или волевата брадичка... а може би парашутът, който се влачеше след него.