Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
— Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Иванчо си стои в час по математика и си мисли:
"Ееех, сега какво да правя? Марийка от 3-ти "Б" казва че е бременнa, Стефка от 2-ри "А" и тя. Няма пари за ядене, каква ти дрога, какви цигари... наш’те пари не дават, трябва да откажа или пушенето или дрогата... ама нали после ще ми се смеят...".
Учителката го вдига:
- Иванчо, колко е 2 по 3?
- 6 госпожо. Ееех, да ви имах проблемите...