Вървял си бика Белчо и минал покрай един двор... Вътре имало такава крава, направо на Белчо му прищракало и му се доклатило.
- Здравей, коя си ти? - попитал мъжкаря.
- Аз съм Сивушка Недостъпната, но... за теб съм само Сивушка - и му смигнала.
Белчо това и чакал. Засилил се и прескочил дувара.
- А ти кой си? - поискала да знае кравичката.
- Аз съм Белчо Надарения, но за теб съм само Белчо, ’щото дарът ми остана на оградата...
На габровец се разболяла жената. Свидело му се за парите за доктор, но положението на жената се влошавало. Нямало как - вечерта тръгнал за града да търси лекар. Но насред пътя се сетил за нещо, върнал се вкъщи и викнал:
- Пено, ако усетиш, че вече няма да те бъде, духни поне лампата - да не гори газта напразно!