Неделя, 22 ноември 2026 | Смолян Слаб снеговалеж 1°
В час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: - Госпожо, видяха ви се гащичките. - Иванчо, напусни веднага! - казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и тръгнал да излиза. Госпожата го попитала: - Иванчо, къде? - Тръгвам си сам, ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
Иванчо и Марийка 3,198 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един мъж скочил от самолет. Но парашутът му за нещастие не се отворил и той умрял. На погребението неговата съпруга казала пред всички присъстващи: - Много се радвам от едно нещо! Хората учудени попитали: - Какво? Съпругата: - Как последните секунди от живота си, той само за мен е говорил... Иванчо при една любовница. Тя нервничи: - Мъжът ми всеки момент ще се върне! - Нищо ма, ние набързо! - Ами ако дойде сега? - Ще скоча от прозореца. - Идиот, ние сме на 4-я етаж! - Апапите са от долу и са опънали едно платнище. Всичко е под контрол! Давай, че ми се чука много! Започнали те, тъкмо Иванчо го вкарал, се звъни на вратата. Той, както е гол, грабва дрехите и скача през прозореца. Мацето слага един халат и отваря вратата. Пред вратата един пич й казва: - Кажи на Иванчо да излиза, щото платнището се оказа скъсано... Пристигат Продиджи в София. На летището ги посреща девойка в носия, в ръцете си носи, както е обичаят, хляб и сол. От самолета слиза Кийт Флинт, приближава се към момичето, накланя се към солта, закрива с пръст едната ноздра, шумно вдишва солта и с възторг произнася: - Никъде не са ни посрещали така! Влизат двама мъже в заведение и си поръчват кафе. Сервитьорката им поднася кафето, а единият й казва: -Може ли и сметана? Тогава тя вади едната си гърда и изстисква малко мляко от нея направо в чашата. Другият го побутнал и му прошепнал: -Мале,братчет, хубаво, че не си поръчахме отлежала сливова. Мутра се прибира от лов уморен и озлобен. - К`во бе? - пита жена му. - Мани! Ти знаеш ли какво коварно животно е това лисицата, а? - Не! Защо мислиш така? - Вървя аз из гората и изведнъж - насреща ми лисица. Зареждам пушката, прицелвам се, стрелям и тя пада. Викам си аз "Дай да я прибера в торбата! ". Приближавам се към нея, гледам - а тя куче. . .