През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша:
- Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено.
- Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен - сложи си ръцете под задника!
Късно вечерта една блондинка минава през парка и чува:
- Стой! Спряла.
- Легни! Легнала.
- Госпожо, лошо ли Ви е? Аз си играя с кучето и гледам Ви лежите.....