Вицет — Смолян

из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…" С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.

Любими Герои 03.10.2017 3,844 прегледа

Следващ →

Още вицове

Иванчо и Марийка играят на топка Иванчо качва топката на дървото и Марийка се качва на дървото.Иванчо казва: -Виждам бели прашки... Марийка се засрамила и се орибрала.Казала на майка си: -Мамо днес Иванчо ми видя прашките.Майката отговорила: -Утре пак утиди да играете! -Добре!-отговорила Марийка На дригия ден Иванчо пак качил топката на дървото.Всичко пак се повторило.Марийка казала на майка си: -Мамо днес Иванчо пак ми видя прашките.казала Марийка -Утре отиди без прашки дъще. На другия ден Иванчо пак качил топката на фървото.И казал: -Виждам два домата и дупка по средата ! Дочуто на една опашка за коли: - За мен един Мерцедес 600 и рестото в Шкодички. Отива една блондинка в Мултирама: - Една гениална мишка за микро меки прозорци. (обяснение за неразбралите: Genius Mouce for microsoft Windows ) Човек влиза при дежурния доктор на психология: - От какво се оплаквате? - пита доктора. - Аз съм Петър Първи - смело заявява мъжът. - Да разбира се - отговаря доктора - заповядайте, седнете, при нас има много царе... - Аз не съм цар - непоколебимо отвръща човека - аз съм самолетоносач. "Живей всеки ден като че ли те последен и един ден ще се окажеш прав!" Рей Чарлс