Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите:
- А в нашия град откриха публичен дом!
Момичетата веднага стават и излизат от класната стая.
- Къде хукнахте? - подгонва ги в коридора той. - Щатните бройки отдавна са заети!
Някакъв празник! Пияница...а пред него чаша водка.
Изпива половината, но....изведнъж умира.
На Оня свят застанал пред Бог и помолил:
- Боже, умолявам те, превърни ме в бръмбарче, в паяк - в каквото решиш - само ме върни - да си допия водката. Почти половин чаша остана!
Бог изненадващо се съгласил, превърнал го в паяк и пияницата се оказал на тавана, буквално над чашата.
- Ама...аз не мога да я стигна!
- Ако се напънеш, от теб ще излезе паяжинка и по нея ще се спуснеш до чашата!
Напъвал се той, напъвал се, стигнал почти до чашата, но изведнъж - стоп! По-нататък нямало как!
- Е...какво да правим сега, аз се напъвам, но по-нататък няма как да се спусна!
- Напъвай се по-силно!
Напъвал се....все повече и повече, напъвал се....и изведнъж някой му разтресъл рамото:
- Иване, събуди се...че се насра!