Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче…
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.
Седи си малко детенце на улицата и плаче с все сила... Покрай него минал добрият съсед и казал:
- Хайде, Петърчо, ще те заведа при мама!
Детето още по-силно ревнало:
- Неееее, мама много ме бие!
- Добре, тогава при татко!
- Неееее, татко още повече ме бие, аз затова плача!
- Добре де, Петърчо, при кого тогава да те заведа, за де не плачеш? - попитал съседа.
- При ЦСКА, те никога не бият!
P.S. Умно дете!