Четвъртък, 29 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.
Животни 4,130 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Мамо, не ми блъскай главата в стената!...здравейте съседи! Какво е това глобализация? Това е когато гледаш немско порно на японски телевизор, където двама негри клатят французойка, която говори с украински акцент… Юзерът: "Компютъра не ще да се включи - викам оня шаман админа. Дойде той, вдигна ръце към небето, промърмори някакви неясни думи, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо неясно, вкючи компютъра и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, промърмора нещо и излезе." По думите на админа: "Отивам при юзъра - а тоя глупак така се е въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Напсувах го яко ама тихо да не ме чуе, разплетох кабела, ритнах компютъра по-далече под бюрото, включих го, пак го напсувах и си излязох." Във влака София-Пловдив пътуват красива девойка, младеж и военен. Военният чете вестник, а младежът сваля девойката. - С какво се занимавате? - Ох, имам фирма в София и фирма в Пловдив. Един ден пътувам натам, един ден пътувам насам. Накратко с единия крак съм в София, а с другия в Пловдив... Младежът с палава нотка: - Ох как ми се дощя да се окажа някъде по средата, например в Ихтиман! Военният, който е хвърлял по едно ухо на разговора се обажда: - Хич не ти трябва, момче. Служил съм в Ихтиман. Не можеш да си представиш, каква смрадлива дупка е.... Срещат се двама на улицата. Първият: - Ти, защо си толкова тъжен, бе? - Ами, син ми се роди! - Ами, радвай се! Как го кръстихте? - Людвиг. - Е, защо пък Людвиг? - Ами, защото е четиринайсти!