Сряда, 18 ноември 2026 | Смолян Облачно 5°
В избирателната сексция: - Хей! Господине! Това е кабинка за гласуване, а тоалетната е в дъното на коридора!
Политически 4,367 прегледа
Следващ →

Още вицове

В един от така наречените психодиспансери влязъл лекар на проверка. В една от стаите забелязал човек, който стоял спокойно и само гледал отстрани. Докторът го попитал: - Защо не се занимаваш както другите? А той отвърнал: - Аз съм Наполеон, нямам нужда от подобни повърхностни занимания. Лекарят се поколебал малко и го попитал: - А как разбра, че си Наполеон? - Бог ми каза. В същия момент се разнася глас от другия ъгъл на стаята, където стоял друг осамотил се човечец: - Това са глупости, нищо такова не съм му казал!!! Едно хубаво маце влиза в аптеката и пита: - Имате ли мнооого големи презервативи? - Да, колко да Ви дам? - Не, аз няма да купувам, а ако постоя тук да видя кой ще си купи, нали няма да Ви преча?? Отива клиент в кръчмата и си поръчва водка и салатка. Келнерът избързва с поръчката и му сервира първо салатата. похаппва си пича и след десетина минути му сервират и водката.След още толкова време салатата (която му е в корема)пита: -Кой си ти, дето ме заля? -Аз съм първата водка на Иван Иванич. Поръчва си втора.Салатата пак пита: - А ти кой си? - Аз съм втората водка на Иван Иванич. .... След петата, на салатата й писнало и си казала: "А бе, я да излеза за малко навън, та да го видя кой е тоя Иван Иванич... Двама рибари в лодка виждат давещо се момиче. Скачат в езерото и я измъкват. Гледат, гледат припадналото момиче и единият казва: - Абе, защо не вземем да я опънем сега, че като се свести я бутне, я не... Така и направили. По едно време по-наблюдателният казал: - Абе тази, дето се давеше, не беше ли с водни ски? - Да. Защо? - Ами тази тук е със зимни кънки... Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...