женска изповед:
Готвиш се за среща, губиш сума време да избереш какво да облечеш, преобръщаш планини от дрехи, премерваш всичко, което има, тичаш в магазина (при приятелка), пак премерваш всичко, което има, обличаш - събличаш - потиш се - почервеняваш - прибледняваш, докато накрая успяваш да се нагласиш. И всичко това само за да възникне у някой желание по-късно те съблече.
Млада жена казва на мъжа си:
- Скъпи, изял си първата мусака, която съм приготвила в живота си. Утре ще направя пак. Хареса ли ти? Кажи ми! Моля! Кажи каквото и да е! Поне една дума! Поне дай признак на живот!