Червената шапчица, Омир
О, музо! Млъкни в този пагубен ден за онази,
що с шапка червена в гори тилилейски захожда
и кошничка с пити и вино принася за баба!
Тъй бързо край нея промъкват се сенки вековни
и Хелиос слънцезарен прогонват далече на запад,
та път да разчистят за хищник - коварен и гладен!
И стигна той бързо, подобно изплашен троянец,
преследван от псета и бързоноги ахейци,
до малката горска поляна със къща в средата.
Застанал на прага, ръката си вдигна и мигом почука,
а глас уморен и отпаднал повика го вътре…
Погребална процесия. След ковчега върви огромна тълпа. Случаен минувач пита опечаления мъж след ковчега:
- Кого погребват?
- Тъща ми.
- И от какво умря?
- Ами ухапа я кучето ми.
- Ей, дай ми го назаем това куче за малко?
- Нареди се отзад на опашката.