Тръгнала червената шапчица при баба си, вървяла, вървяла, пътят край няма.
Жега в тая гора, не се издържа. Отворила кошницата и вътре бутилка вино, глътка по глътка, изпила си всичко ( като добрите деца) и легнала да спи.
По едно време минала кравата и к’во да види - заспалата червена шапчица. Решила да й пръсне малко мляко в устата. Таман си надвесила вимето и шапчицата се събудила и погледнала нагоре и казала:
- Mомчета, един по един, ако обичате!
Учителката на Иванчо казала:
- Деца, кажете всяко от вас какво добро дело е извършило вчера? Кажи ти Анета!
- Ами аз купих хляб на една старица дето не можеше.
- Браво, миличка, браво това наистина е добро дело! Ах Иванчо ти пак ми нарушаваш дисциплината! Сигурна съм, че вчера не си ивършил добро дело.
- Не госпожо, вчера аз също извърших добро дело.
- И какво бе то?
- Спасих едно момиче от изнасилване.
- Как?
- Кандърдисах я.