Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 7°
Двама влюбени седят на брега на езерото. Момичето поглежда кам своя любим и казва: - Не е ли време да се оженим? Момчето въздъхва: - Ех, кой ли ще ни вземе нас?
Годеници 6,338 прегледа
Следващ →

Още вицове

По думите на мениджъра: "Компютъра не щя да се включи - викам админа. Дойде той, вдигна ръце към небето, промърмори някакви неясни думи, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра - и той тръгна. Пак дигна ръце към небето, промърмора нещо и излезе."<BR>По думите на админа: "Отивам при юзъра - тоз глупак така са’й въртял на стола, че намотал на крака му захранващия кабел. Попсувах тихичко, разплетох кабела, ритнах компютъра по-далече под бюрото, включих го и си излязох." Младеж от Пловдив изпраща своята половинка за село на гарата. Подготвил и е изненада - напълнил е цялото купе с бели и червени рози. Девойката се показва от прозореца и му казва: - Мерси за розите миличкоооо. - и държи един букет червени рози в ръка. - И биелите са от мени. - Ибие ми са, ама влака тръгва! Съвременният човек ходи средно на ден 2,1 километра. За година това са около 770 километра. По този начин съвременният човек за 52 години би обиколил Земята по екватора. Интересното е, че обикновената костенурка прави това за 10 години, а морската за 2 години. Един лекар преспал със свой пациент, но после го измъчвало страшно чувство за вина. В главата на лекаря започнал вътрешен диалог: "Не се притеснявай - ти едва ли си първият лекар, пристъпил клетвата си, и със сигурност няма да си последният." Но тогава един глас отвърнал: "Но ти си ветеринар..." Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...