Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва:
- Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е.
- Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш.
Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал:
- Много е двусмислено. Дай някъде другаде.
Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително.
- Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево.
Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба."
Болна жена решила да изпита неща, които не е опитвала прди да умре и започнала да се глези - опитала всякакви храни, напитки. Сетила се, че не се е ебала отзад. Правили и това с мъжът. Станало чудо. Оздравяла. Всички радостни и весели само мъжът й тъжен.
- Защо така бе човек? Защо не се радваш, че жена ти оздравя?
А той отговаря:
- Радвам се, но като се сетя за тате, никога няма да си го простя. Още можеше да си е жив човека..