На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Чакали на една спирка трима човека. Единия от "Младост", втория от "Люлин", а третия от "Дружба".
Минало доста време, и двамата от "Младост" и "Люлин" се заприказвали:
- Леле, да знаеш, един път чаках на спирката автобус за "Младост" един час!
- О-о-о. Ти нищо не знаеш. Аз един път чаках автобус за "Люлин" час и половина!
Не разбрал за какво става въпрос, оня от "Дружба" им казал:
- Е-е-е, айде стига сте се хвалили де. И на мен по някой път ми идва толкова бьрзо автобуса.