Вицет — Смолян

Стефчо копае трап. - Отлично, трудовак! - Ще се старая, г-н фелдфебел! - Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: - Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: - За Вас, г-н командир!

Военни 03.10.2017 3,689 прегледа

Следващ →

Още вицове

След скандал! Мъжът: - Скъпа, как може 5 минути след скандала да си толкова спокойна? - Чистя тоалетната! - И това те успокоява?! - Чиста я с твоята четка за зъби. Мъж отива на доктор и му казва: - Докторе, вече трети ден не мога да се изпикая. - Съблечете се! Съблича се мъжът. - Ама оная работа ви е вързана на възел! Мъжът се тресва по челото: - Ебаси, пак забравих да купя хляб! Мъж е на лечение в болницата. На обяд санитарката му носи поднос с късче хляб, четвърт домат, половин яйце, лъжичка каша. Мъжът гледа злобно този обяд и казва: - Абе, тука дали ще се намери някоя пощенска марка? - За какво ви е марка!!?? - Абе, да си почета докато обядвам... Автобусна спирка в Русе. Народ! Яйце да хвърлиш - няма къде да падне. И сред този народ - издокарана блондинка, с обувки на висок ток. Задава се автобус - стар "Икарус". А вътре - народ! И не слизат толкова, колкото искат да се качат. В това число и блондинката. Заситнила стъпки към автобуса и успяла да стигне само до вратата. Повдигала се на пръсти и с пискливо гласче завикала: - Моля Ви, дайте още малко навътре! Моля Ви се, още по-навътре! Господине, може ли по-навътре? Моля Ви, ах, още малко, само още малко навътре... По-навътре... От автобуса се чул мъжки глас: - Няма ли кой да й го подаде целия! Един пич много си падал по една девойка и няколко месеца я гонкал, да я сваля. Девойката полека-лека почнала, да поддава и накрая се съгласила. Ходили на кафе и се прибират вкъщи. Нашия я съблича и к`во да види. Краката й стархотно космати. Отвратил се той и му се отщяло всичко. Застанал пред нея, почесъл се по главата, и пита: - Чудя се, тия големи косми, дет` ги виждам по краката ти, не ти ли пречат да бягаш бързо? - Не бе, що, даже много бързо си бягам с тях. - Ма, бегай бе, бегай к`во чакаш...