Един ден Павел Николов отишъл за риба.Спрял колата в най-близкото селце край Варна, хвърлил въдицата и започнал да чака. Не минало и минута, нещо дръпнало кордата, издърпал и видял малка рибка, която с човешки глас му прошепнала:
- Селянино, пусни ме и ще ти изпълня три желания.
Човека се усмихнал, хвърлил рибката на земята, стъпкал я с крак и й казал:
- На кого ще викаш селянин, а?
Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
- Спирай коня!
- Ама защо… ама как… - спори известно време с гласа, но все пак спира.
- Слизай на земята.
Слиза.
- Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
- Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
- Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
- Е, и сега?
- Егати кефа, слушай как бълбука само!