Сряда, 18 ноември 2026 | Смолян Облачно 5°
Смолян България Светът Спорт Обяви Видео eTV
На почивката Гончаренко се обръща към поручик Ржевски: -Какво ще кажещ за Урсула? Ржевски отговаря : Ще го духа. -"А какво ще кажеш за Пеньо"? Ржевски :"И той ще го духа" -А какво ще кажеш за Вихрен Вуцов? -"Ами и той ще го духа? " -"Е как така - колко ще го духат" -"Ами всички, нали имат усти" ....
Разни 2,278 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един линуксаджия умрял и се явил при свети Петър. Свети Петър разгърнал книгата, потърсил и казал: - Не, ти не си за тук, ти си за ада. Изведнъж изкочили едни черни дяволи и замъкнали специалиста надолу. Навлезли в ада и минали девети кръг, осми кръг, седми... Линуксаджията изплакал: - Ама къде ме водите, бе? - Спокойно, ще видиш. – отговорили дяволите. Минали шести, пети и все по-навътре. Линуксаджията извикал: - Ама толкова ли съм грешен, бе? Дяволите казали: - Спокойно, ще видиш. Стигнали до центъра на ада. Там самият сатана седял пред един компютър. Като видял това, линуксаджията проплакал: - Леле, сега какво ще ми правите? Сатаната казал: - Нищо няма да ти правим. Сядай и ми оправи джентоото. Линукс специалистът учудено попитал: - Ама нали това е адът? - Какъв ад, бе, това е дипендънси хел! – отговорил сатаната. Някога някъде се родило едно дете, което веднага проговорило. ще първото нещо, което детето казало, била формулата на Айнщайн. Притеснените лекари веднага направили операция - махнали целият мозъкът. Щом се свестило, детето казало: - Полиция! Дайте си документите за проверка! Спартанският цар Агезилай, като преглеждал войниците, спрял вниманието си върху едного на име Андроклид, който бил куц. Като забелязал недоумението, с което го наблюдавал царят, и допускайки, че недостатъкът му може да стане причина за отстраняването му от войската, Андроклид побързал да каже: - Мисля, че са ви потребни войници, за да се сражават, а не за бягство! Може да не довиждам, но чувам толкова добре, че знам какво си мислите! Учителка по литература. Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…